fallback

ЕС може да рискува да остане без сделки с Великобритания, Полша и Унгария

Две лоши сделки обаче ще донесат последствия, които ще се усещат с десетилетия, според анализатор

11:00 | 09.12.20 г. 6
Автор - снимка
Редактор

Предложеният дневен ред за срещата на върха на Европейския съюз (ЕС) по-късно тази седмица представя картина на подреден свят. Има успокояващи думи за Covid-19, изменението на климата и президентските избори в САЩ. Останали извън дневния ред са двата слона, които ще бъдат извън конферентната зала: Brexit и конфронтацията с Полша и Унгария за върховенството на закона.

Истината е, че ако компромиси не бъдат намерени, ЕС скоро може да стигне до два проблема „без сделка“ - с британците и с поляците и унгарците, пише в свой анализ за FT Гидиън Рахман. Това би означавало срив в търговските отношения с Обединеното кралство от 1 януари, което ще доведе до налагане на мита, дълги опашки от камиони по границите и възможни конфронтации между риболовните флоти.

Последиците от липса на сделка с Полша и Унгария биха били, че ЕС няма да успее да съгласува бюджета си за първи път от десетилетия. Това ще прекъсне финансовите потоци и ще противопостави Брюксел на Варшава и Будапеща, което би могло да завърши с още две напускания на Съюза.

Никой разумен лидер на ЕС не би приел с радост тези резултати. Защо обаче лидерите на ЕС са готови да поемат този риск? В Лондон, Варшава и Будапеща се харесва разказът за арогантните европейски бюрократи, подтикнати от французите, които се опитват да прекарат три суверенни държави. Реалността е, че никой в ​​ЕС не иска да остане „без сделка“ и по двата въпроса. Европейските преговарящи обаче знаят, че сключването на две лоши сделки би било още по-лошо за дългосрочното бъдеще на блока.

За ЕС лошата сделка за търговските отношения с Острова след Brexit би включвала предоставяне на неограничен достъп на Великобритания до пазара, като същевременно остави отворена възможността фирмите, базирани в Обединеното кралство, да подбиват европейските си конкуренти, като работят по по-благоприятни разпоредби. Ето защо ЕС толкова настоява за „равнопоставеност на регулациите“ като условие за търговска сделка.

Британците твърдят, че Канада не се е придържала към подобни стандарти като условие за сделката си с ЕС. Канада обаче не получи напълно митнически и безквотен достъп до единния европейски пазар. Обединеното кралство е точно на прага на ЕС и така потенциално представлява много по-голямо конкурентно предизвикателство.

Европейските правителства знаят, че ако объркат това, те могат да понесат дългосрочни икономически и политически щети у дома. Страхът от подклаждане на вътрешния евроскептицизъм се крие и зад твърдата позиция на Франция относно риболова в преговорите с Лондон. Последното нещо, от което президентът Еманюел Макрон се нуждае преди президентските избори през 2022 г., е да опустоши риболовните общности в регион, който вече е в лапите на крайната десница.

Лошата сделка с Унгария и Полша би могла да има още по-драстични последици. Тези две важни държави от ЕС се движат към авторитаризъм от години. Предложението за обвързване на бъдещото финансиране от ЕС със зачитането на върховенството на закона представлява може би последната подходяща възможност за Брюксел да окаже натиск върху полското и унгарското правителство да променят курса си.

Ако това усилие не успее, ЕС може да се наложи да приеме, че претенцията му да бъде клуб на управлявани от закона демокрации е загубила доверие. Този провал ще бъде още по-плачевен, като се има предвид, че поляците и унгарците ще продължат да получават пищно финансиране от бюджета на ЕС.

Да се подходи правилно по отношение на унгарския и полския въпрос е в крайна сметка по-важно от Brexit. Когато Клеман Бон, министър на Франция по европейските въпроси, беше интервюиран по телевизионния канал Arte миналата седмица, първата половина на интервюто беше за Унгария и Полша, Brexit беше тема номер 2. Бон даде да се разбере, че вижда връзка между двете теми. И в двата случая ЕС се нуждае от споразумение, но не на цената да жертва основните си интереси.

Иронията е, че също така е в интерес на населението на Обединеното кралство, Унгария и Полша да се постигне сделка. Стремежът към неограничен суверенитет е важен принцип за някои британски консерватори. Правителството на премиера Борис Джонсън твърди, че няма намерение да подкопава законодателството на ЕС в областта на околната среда или труда. Така че би било много странно да се скъсат икономическите отношения с ЕС в защита на право, което Обединеното кралство няма да използва.

Риболовът в същото време, макар и символично важен, е малка индустрия. При всяка възможна сделка Великобритания ще получи по-голям дял от улова.

Що се отнася до Полша и Унгария, основните опасения на ЕС са полските и унгарските закони, които подкопават независимостта на съдебната власт, а не налагането на ЛГБТ-идеология, както твърди правителството във Варшава. Независимите съдилища са неудобни за авторитарните лидери, но са очевидно в интерес на обикновените поляци и унгарци, тъй като представляват най-добрата гаранция срещу корупцията и произволното управление.

Поляците и унгарците също продължават да се възползват масово от членството в ЕС - както по отношение на финансирането, така и по отношение на свободата да живеят и работят в целия регион. Два проблема „без сделка“ и то в разгара на пандемията ще доведат ЕС до възможно най-лошия старт на 2021 г. Последиците от две лоши сделки обаче ще се усещат с десетилетия.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:18 | 13.09.22 г.
fallback